Родопите

Родопите са най-обширната планинска верига в България и заемат близо 1/7 от територията на страната. Дължината й е 220-240 км., а ширината – до 100 км. Общата площ на планината е приблизително 18 000 кв. км., около 13 000 от които са на българска територия. Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини.

Родопите предлагат превъзходни възможности за туризъм, благодарение на разнообразната природа на региона, красивите гори и уникалното биологично разнообразие, културното наследство и богатите местни традиции.

• Природен туризъм:
Със своята уникална природа и биологично разнообразие, Родопите предлагат многобройни възможности за специализирани дейности като изучаване на пещери и наблюдение на птици. Последното особено привлича много хора в региона. Планината се слави също и с вековните си гори и с зелените си ливади съхранили извънредно голямо разнообразие от редки и красиви растения, които представляват интерес както за туристите така и за професионалистите.

• Туристически преходи и планинско колоездене:
С полегатите си склонове и многобройни туристически пътеки, Родопите са привлекателни, както за планинари, така и за планински колоездачи. Тези форми на туризъм се благоприятстват и от многобройните туристически хижи, семейни хотели и частни домове в много от селата особено в Западни Родопи. Наличието на подходящи възможности за подслон прави този вид туризъм все по-популярен през последните години.

• Културен и балнеоложки туризъм:
Благоприятните природни и климатични условия са една от причините за
заселването на планината от праисторически времена, за което
говорят многобройните археологически останки от Неолита, Тракийската
цивилизация, I и II Българско царство. Вековното османско владичество
също оставя своя отпечатък върху културата и традициите в района.
В много села и градове могат да бъдат видени архитектурни образци от
периода на националното Възраждане (18 – 19 век). Днес в Родопите
живеят заедно различни етнически и религиозни групи, запазвайки своите
вековни традиции и култура.
Районът е богат също на лечебни минерални извори, като много от тези
извори се използват в балнеоложкия туризъм. Сред най-известните
балнеоложки курорти са Велинград и Нареченски минерални бани.

• Лов и риболов:
Родопите предлагат много възможности за риболовен туризъм с многобройните си язовири и реки, пълни с балканска пъстърва. Освен това, Западните Родопи приютяват няколко ловни стопанства, които предлагат елитни трофеи като елени, мечки, глигани и други видове дивеч.

• Зимни спортове:
Една от главните туристически атракции през зимния период е зимният курорт Пампорово (1600 м. надморска височина) близо до Смолян. Пампорово е най-южния европейски зимен курорт, който с добрите си условия за зимни спортове привлича много български и чуждестранни туристи. Условия за ски-туризъм има и край гр. Чепеларе. В момента се договарят два големи проекта за изграждане на спортно-туристически комплекси в Родопския регион: "Сюткя” до Велинград и "Перелик” до Смолян.

 

КАРТА НА МЕСТНОСТТА

 

АСЕНОВГРАД

Асеновград (180 м. надморска височина) е разположен в западната част на Горнотракийската низина на 169 км. от София, 19 км. от Пловдив и 84 км. от Смолян. Тук е най-голямото струпване на манастири, църкви и параклиси в цялата страна, затова градът има славата на "малкия Йерусалим".
Асеновград е един от най-старите градове в България. В околностите му са открити повече от 100 тракийски могили. Градът има благоприятно географско положение. С това се обяснява старото му име Станимака, което означава отбрана на проход.
През 1230г. Иван Асен II укрепва и разширява Станимашката крепост. По тази причина тя се преименува на Асеновградска крепост, а града – на Асеновград.
Асеновград се слави най-вече с производството на вино.
Асеновград е свързан с останалата част на страната най-вече с автобусен и железопътен транспорт. Редовни автобусни линии има за Пловдив (на 30мин.), Смолян, Чепеларе, Пампорово, Бачковски манастир, Хасково, Кърджали.

Забележителности, които могата да се посетят в Асеновград и околността му са:

• църквата " Св. Йоан Предтеча"- XII-XIVв.
• църквата "Св. Георги"- 1843г.
• църквата "Св. Богородица"- 1760г.
• музей на лозарството и винарството
• исторически музей
• етнографски музей
• палеонтологически музей
• Бачковски манастир
• Араповски манастир "Св. Неделя"
• Мулдавски манастир "Св. Петка"
• Кукленски манастир "Св.Св. Кузма и Дамян"
• Горноводенски манастир "Св. Кирик и Юлита"

Асеновата крепост е един от Стоте национални туристически обекта (има печат), обявена е за Национален паметник на културата. Тя е средновековна крепост разположена на една варовита чука, на левия бряг на р. Асеница (в планината Родопи), точно над мястото, където проломът на реката се стеснява в почти отвесни скални брегове. Чуката се извисява на 130 м. от нивото на гр. Асеновград, а крепостта е на 2 км. от него. Цитаделата обхваща 15 дка. (разположена е на 4-ри тераси) и стените й са изградени съобразно релефа на скалния масив. Най- стръмните склонове не са защитени от зидове,а на югозападната страна, където е бил входът, е имало висока стена. Археологоческите разкопки до сега са разкрили няколко основни обекта в крепостта-кула, водохранилища и параклис. Асеновата крепост е съществувала още по времето на траките, а през IX в. е преустроена от Византия, за да охранява входа на Беломорския проход и да очертае границите на империята в този район.

Първите писмени сведения за крепостта датират от XI в. и са получени от Устава на построения тогава Бачковски манастир. Според тях цитаделата е имала собствена администрация и армия. През 1231г. цар Иван Асен II прави редица поправки с цел да укрепи твърдината. Свидетелство за това е надпис издялан на една от скалите над входа на крепостта: " В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град".

През този период е съградена и черквата "Св. Богородица Петричка", която е единствената изцяло запазена до днес сграда от комплекса. Църквата заема североизточния ъгъл на крепостта и сравнително голяма двуетажна постройка, дълга 18м. самата черква, която е развита в горния етаж, се състои от малък притвор и наос (кораб). Притворът е засводен с напречен свод, над който се издига четериъгълна кула-рядък елемент в черковното строителство по това време. През 1991г. след цялостната реставрация на "Св. Богородица Петричка", църквата започва да функционира като православен храм.

Асеновата крепост е превземана от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход и е разрушена през 1410г. от нахлуващите османски войски.

 

Чудните мостове

Чудните мостове са скален феномен известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м. надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк. Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката. В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Големият е широк около 15 м. в по-широките части, дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м. от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м., с обща височина 50 м., а само на арката - 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км.
Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях. Интересна традиция е възникнала след обявяването на мостовете за туристически обект — всеки турист, минал под големият мост, записва името си с въглен на стената.
В близост до скалния феномен се намират множество пещери, но повечето от тях не са годни за посещения от туристи, понеже не са осветени и обезопасени. В близост са хижите „Чудните мостове“ и „Скалните мостове“.
Чудните мостове са сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: номер 85 - връх Голям Перелик, природна забележителност “Чудните мостове”, има печат.

 

С. Косово

Село Косово е разположено в централния дял на Родопите - "Чернатица", в близост до балнеоложкия курорт Нареченски бани, на около 5 км. в посока Пампорово. Обградено е от величествени ридове с девствена природа, а махалите му се просичат от четири непресъхващи рекички.

Селото е заселено през XVII в. от преселници от Старо село до манастира Бяла Черква. Разцветът на селото е към края на XIX в., откогато са и повечето останали до наши дни къщи. Поминъкът на населението е бил скотовъдство, земеделие, кираджийство и зидарство. През XX в. селото запада и бива напълно забравено.

В село Косово е запазена типичната възрожденска родопска архитектура. В селото има 63 паметника на културата, от които 5 с национално значение. Две от сградите са дело на прочутия майстор Хаджи Георги Станчовски, построил и къщите на Коюмджиоглу и
Димитър Георгиади в Стария Пловдив. Това са църквата “Успение Богородично” от 1851г. и собствената му къща (“Хаджийската”) от 1853г. Изключително интересни са също старото училище (1889г.), параклисите “Св.Неделя” и “Св.Петър”, воденицата, ковачницата, както и повечето стари къщи в селото.

Косово се радва целогодишно на мек климат. През зимата има много слънчеви дни при наличие на сняг. През лятото гъстите дъбови и борови гори около селото осигуряват прохладни нощи. Птичите песни са незабравими през пролетта, както и багрите на дърветата през есента.

Старите селски къщи, изградени от естествени материали – камък, пръст, дърво и вар, са на 150, 200 и повече години. През 2004г. започва реставрацията на най-емблематичните къщи в селото. Работата се извършва от майстори с богат опит в съживяването на прочути родопски паметници на културата, като Агушевите конаци (с. Могилица), Дяволския мост (край гр. Ардино) и част от къщите в с. Широка лъка.

В Косово можете да се насладите на прекрасната планинска природа, да посетите Етнографския музей, църквата Успение Богородично или ковачницата.

Комбинацията от мек климат, стари къщи и съхранени традиции превръщат селото в предпочитано място за почивка, където можете да избягате от забързаното ежедневие на града.

Близостта на Косово до курортните Пампорово и Чепеларе дава чудесна възможност да покарате ски или пък да се възползвате от услугите на по-големите хотели в комплексите.

 

Манастири

Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Бачковската ставропигия, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Основан през 1083г. от византийския пълководец Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий, които са грузинци. Манастирът е покровителстван от цар Иван-
Александър по времето на Втората българска държава, за което свидетелства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от XI в.). Предполага се, че след падането на България под османско господство в края на XIV в. патриарх
Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Тук патриархът и неговите ученици развиват активна религиозна и книжовна дейност. Св. Евтимий умира около 1404г. Въпреки че бачковската обител оцелява при първоначалното нашествие на турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и е ограбен и разрушен. Възобновен е в началото на XVII в., като трапезарията е реконструирана през 1601г., а катедралната църква „Успение Богородично“ е завършена през 1604г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605г., са забележителни със своята художествена стойност. В манастирския храм на Бачковския манастир се пази чудодейната икона на Богородица Умиление. Тя е подарена на обителта през 1311г. от двама грузински пътешественици - Атанасий и Окрапир. Има и легенда, че иконата сама е "прелетяла" от един грузински манастир и е "кацнала" в местността "Клувията". От там монасите я занесли в манастира и я поставили при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Всяка година на втория ден на Великден те я "отвеждат" до старото й място и отслужват молебен.
Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма — „Св. Архангели“ (от XIII-XIV в.), който се намира в северния двор до главната църква, и „Св. Никола“, строена в периода 1834–1837г. Църквата „Св. Никола“, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841г., дело на художника Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). На 300 м. източно от централния комплекс на Бачковския манастир се намира Костницата, която е единствената сграда запазена от първоначалния облик на манастира. Тя датира от 11-12 в. и представлява двуетажна еднокорабна църква. Стенописите в нея са дело на грузинеца Йоан Ивиропулос и са между най-ценните живописни ансамбли от този период.
Манастирът има и собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети и образци на златарското изкуство от различни периоди. През 30-те години на 20 в. в него са открити 103 ръкописа и 252 старопечатни книги.
Тръгвайки на изток от манастира по долината на р. Клувия, се стига до два интересни водопада, а в дъното на тази долина има параклис и голям карстов извор – аязмото "Св. Архангел". Тук се намират и находища на рядък средиземноморски растителен вид – дървовидната хвойна.

Кръстова гора

В Средните Родопи, сред красива природа се намира манастирът “Св. Троица” – Кръстова гора, или както се отбелязва в картата на България, Кръстов връх. През последните години сред православните християни в България манастирът придоби широка известност, като християнска светиня и място за поклонение. За да стигнете до това свято място, се тръгва от Асеновград за Смолян. Минава се Бачковския манастир и
когато се стигне разклона за град Лъки - Юговското ханче, се отбива на юг. Минава се през с. Борово и на 6 км. от селото се стига до Кръстова гора. Оттук панорамната гледка е смайваща, в далечината се вижда море от планински ридове и върхове.

След като през 1083г. Григорий и Абазий Бакуриани основават
Бачковския манастир, те го даряват с обширни поземлени имоти. Малкото с. Инверце се превърнало в стопанско средище с богато животновъдство. Многобройни манастирски стада пасели из живописната местност Кръстова гора, наричана още Градище, която по форма приличала на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и жилищни сгради с църквата “Св. Троица”. Съграден бил и манастир “Св. Троица”, известен още като Троицкия.
През 1956г., по поръчка на настоятелството при църквата “Рождество Богородично” с. Борово, няколко майстори, с помощта на всички вярващи от селото, построяват параклиса “Св. Троица” върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на Кръстов връх. За целта, преди посочената година, църковното настоятелство закупило мястото от собственика му, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради. Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958г.
По-късно по време на тоталитарния режим Кръстова гора е превърната в резерват. Построена е резиденцията “Кормисош” и строго се забранило идването тук на поклонение. Но вървейки по козите пътеки християните пак намирали пътя до параклиса. Продължителните протести от страна на група православни християни, начело с Петър Тодоров от гр. Смолян, се увенчават с успех и на Кръстова гора е назначен свещеник – отец Васил Стефанов Аринински и е утвърдено настоятелство. Напълно свободно, обаче, православните християни започнаха да посещават връх Кръстов едва след 10 ноември 1989г. През есента на 1995г., в присъствието на Негово Светейшество патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи, Пловдивският митрополит Арсений освети новопостроената църква на Кръстова гора “Покров на Пресвета Богородица”. На 22.10.1994 година изчезва чудодейният кръст, подарен от цар Борис III. Отлят е нов 99-килограмов кръст, изработен от неръждаема стомана. Кръстът е намерен в гората от местен овчар и сега се намира в новия храм.

Горноводенски манастир "Св.Св. Кирик и Юлита"- разположен е в дела Чернатица на Западните родопи, на около 2 км. югозападно от Асеновград.
За манастира има сведения, че е построен за първи път през XIV в. в близост до аязмo (лековит извор). Разрушен е наред с редица други манастири и църкви по време на потурчването на Чепино (Западните Родопи) през XVII в. В края на века е издигнат наново манастир на същото място, посветен на Св. Петка. Малко по-късно старият манастир "Св.Св. Кирик и Юлита “ също е възстановен в близост до новия. През 1810г. двата манастира са опожарени и разрушени от кърджалии.
Възстановяването на сегашния манастир започва през 1816г. и продължава до 1835г. Църквата е осветена на 15 октомври 1850г. В борбите за църковно-национална независимост манастирът попада в гръцки ръце в средата на 19 в. и е върнат отново на българската църква чак през 1930г. Сериозни щети понасят сградите по време на пожар през 1924г. и земетресение през 1928г. През 1920-те и 1930-те години в “Св.Св. Кирик и Юлита” се помещава богословско училище. През 1943-1944г. манастирът служи за концентрационен лагер носещ името „Свети Кирик".
След 9 септември 1944г. комунистическата власт изоставя манастира, а по-късно го трансформира в дом за душевноболни. През 1981г. Съюзът на архитектите в Българи получава разрешение да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. Следващата година екип от архитекти и инженери, оглавяван от арх. Любомир Шинков, разработва проект за реставрация и трансформиране на манастира за нуждите на Международната архитектурна академия. Реконструкцията, проведена под техническото ръководство на Христо Радев, започва през 1983г. и приключва през 1987г. На 25 септември 1985г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. В началото се използва като почивна и творческа база на съюза.

Кукленски манастир "Св.Св. Козма и Дамян- намира се на окло 2 км. югозападно от с. Куклен, в дела Чернатица на Западните Родопи. Селото от своя страна отстои на около 8км.западно от Асеновград.
Счита се , че манастира е основан не по-късно от XIV в. От древността там съществува лечебен извор.През 1795г. е построено аязмо, върху което има надпис:
"Целебен извор на "светите Безсребърници". Животворната вода на Св. Козма и Св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечестотиите на всички болести...."
Светците Козма и Дамян са известни в християнството , като лечители и затова манастирът е познат и като "Св. Врач".
По време на османското нашествие обителта е била унищожена, но още през XV в. местни родопчани я издигат отново. От тога датират днешната църква и жилищно крило. Кукленският манастир е бил духовно и художествено средище на българите. Още през XVIв. в него е било основано килийно училище. Постепенно се формира група от вещи граматици-калиграфи и художници, като Йеромонах Анани, Кръстьо Граматик и най- способния от тях Сидор. От манастира произхожда " Кукленски песнивец"- средновековен ръкописен сборник, преписан и украсен в 1337г за цар Иван Александър. В църквата на манастира се съхраняват иконите на Христос Вседържител, Св. Богородица, Св. Св. Козма и Дамян и др. от XIX в.
Една от иконите- "Св. Четеридесет мъченици" от 1780г. се съхранява в Църковния историческо- археологически музей в гр. София.
Мулдавският манастир "Св. Петка" е разположен близо до село с. Мулдава на около 4 км от Асеновград (по пътя за гр. Тополово).
Мулдавският манастир "Св. Петка" е основан през 14 в., но скоро след възникването си е опустошен от настъпващите османски орди. Както повечето манастири от този район и той е възникнал в околностите на древен целебен извор. За първи път след опустошаването му, сведения за манастира под името "Св. Параскева" са открити в Станимашкото (Асеновградско) синурнаме от 1519 - 1538 година.
По време на османското иго манастирът е бил опустошаван неколкократно. Разрушен е по време на големите потурчвания на селата около чепинско през 1666г. Впоследствие обителта е възстановявана няколко пъти, като за последно това е било през 1836г. от игумен Антим. Тогава били издигнати сегашната съборна църква и жилищните корпуси.
През Възраждането Мулдавският манастир е бил важно книжовно средище и разполагал с богата библиотека с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени. Към манастира е съществувало и килийно училище до 1888г. В манастирът често отсядал апостола на свободата - Васил Левски и дори е запазено скривалището му под бившата игуменарна.
През 1883г. църковната обител е посетена от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който е бил на 1 година и е погребан в двора на манастира.
Араповският манастир " Св. Неделя" се намира близо до с. Златовръх (бивше Арапово) на 10 км. от град Асеновград и на 30 км. от Пловдив( до манастира се стига от Асеновград, като се поеме по пътя за гр. Първомай, където има означена отбивка вдясно за обителта).
Араповският манастир е основан в средата на 19 в. в близост до древно аязмо. Строителството на манастирския комплекс започва през 1856г., като за целта са поканени родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). През 1859г. в манастира са основани шампарница и новобългарско училище с около стотина ученици. Манастирът е бил арена на борба с гръцките фанариоти, а игумена Гервасий Левкийски основава тук и таен комитет. През 1868г. в манастира е открито и училище за свещеници.
По време на Априлското въстание в Араповския манастир е пребивавала майката на Иван Вазов със своите деца. През руско-турската освободителна война (1877 – 1878г.), обителта е опожарена от отстъпващите турски войски, но впоследствие наново възстановена.
Манастирът е постоянно действащ. Главната църква "Св.Неделя" е изградена през 1859г.Стенописите в нея са от 1864г. и са дело на зографите Георги Данчов и Алексий Атанасов. През 1928г. силно земетресение повредило църквата и стенописите, които са възстановени по- късно. През 1930г. Николай Евров възстановява купола на църквата.

 

Село Забърдо

Балнеокомплекс “МЕДИКА – Нареченски бани” има изградени добри партньорски отношения с елитното ловно стопанство “ЗАБЪРДО” до с.Забърдо. Гостите на комплекса могат да се насладят на прекрасния пейзаж и богатото разнообразие на флора и фауна.

Тези, за които ловът е страст , със съдействието на опитни водачи могат да се включат в преследването и обстрела на дивеч. Ако ли не – просто могат с фотоапарат да увековечат неповторими гледки.

За риболовците също е помислено. В езеро високо в планината, непосредствено до китна ловна хижа, проблясват игриви пъстърви.
Конната база към стопанството предоставя на желаещите възможността да яхнат добре обучени и обяздени коне и придружени от опитни жокеи да се потопят в дебрите на планината.

И като финал – изпълненият с емоции ден може да приключи пред огнището в ловната хижа на чаша хубаво питие с приятели.

 

Резерватът "Червената стена"

Резерватът "Червената стена" е типичен ботаничен резерват, създаден да съхрани флористичното богатство на Чернатишко-Преспанския район в средния дял на Родопите. Резерватът е обявен през 1962г. с обща площ 229,5 ха. на мястото на заличения през 1956г. резерват "Бачковски манастир". По-късно територията три пъти е разширявана и днес обхваща 3029 ха., разположени в землищата на с. Бачково, с. Добростан и община Лъки. През 1977г. резерватът е включен в списъка на биосферните резервати по програмата на ЮНЕСКО "Човекът и биосферата".

"Червената стена" се отличава с изключително разнообразие от растителни видове, обусловено от специфичното съчетание от геоложка история, геоморфоложки образувания и климатични условия на Родопите. В него са установени 645 вида висши растения и по концентрация на таксони той заема първо място сред изследваните досега подобни защитени територии в България. Тук се съхраняват находищата на много редки и уникални по своята природа растения. Едни от тях са реликтите - видове, възникнали много отдавна в други геологични епохи и запазени до днес - силивряк, венерина пантофка, пълзя ща гудиера, недоразвит лимодорум и др. Едновременно с това в резервата се намират находищата на видове, които се срещат само в Родопите (локални ендемити) - родопско омразниче. Тук се срещат и видове, разпространени само в България (български ендемити) - родопска мерендера, декоративен лопен или само на Балканския полуостров (балкански ендемити) - родопска самогризка, родопска горска майкя, веленовски дебелец, гризебахова теменуга и др. В резервата са установени общо 96 растителни ендемични видове и подвидове. От срещащите се на територията на резервата растения - тридесет и осем вида са включени в "ЧЕРВЕНАТА книга на България" - пет с категорията "застрашен", а останалите - с "рядък", като 21 от тях са балкански ендемити. Почти всички са включени в европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения (IUCN) и са защитени от българското законодателство.

В резерватът се срещат 63 вида птици 17 са включени в " Червената книга на България". Територията на "Червената стена" предоставя подходящи условия за гнездене и изхранване на дневни грабливи птици - обикновена ветрушка, малък орел, кръстат орел, обикновен мишелов, скален орел, белоопашат мишелов, осояд и др. Наблюдавани са също лещарка и пъстър скален дрозд, а по скалните масиви около хижа "Марциганица" гнезди жълтоклюна гарга. Голяма е числеността и на гарвана - около 20 двойки.

Херпетофауната в резервата е представена предимно от стенен гущер, зелен гущер, голяма крастава жаба. Интерес предизвиква намирането на змията-пясъчница и видове, характерни за Средиземноморието - гръцка дългокрака жаба и македонски гущер. Бозайниците са представени от сърна, благороден елен, диво прасе, мечка, дива коза и др.

 

Билки

Най-често срещаните билки в района на с. Нареченски бани са:

• бял равнец (achillea millefolium L) - прилага се за лечение на главоболие, кървене от носа, възпаление, болка и кървене на венците, намалено отделяне на стомашни сокове, безапетитие, глисти, аритмия, тахикардия, цистит, пиелонефрит, възпаление на половите органи, маточно кървене, нощно напикаване, хемороиди.

• вратига (tanaceum vulgare L) - прилага се при глисти, колики, метеоризъм, запек, безапетитие, хроничен савен ревматизъм, жлъчни кризи, пърхот, косопад.

• глог (grataegus monoguna L) - сърдечна невроза, атеросклероза на коронарните съдове, хипертнична болест I и II степен, сърцебиене, аритмия, хипертрофия на простатата.

• горска теменуга (viola odorata L) - при остри и хронични бронхити, бронхиална астма, артериална хипертония I ст, екземи.

• горска ягода (fragaria vesca L) - анемия, хроничен колит, диария, чернодробни и жлъчни заболявания, пясък в жлъчния мехир и бъбреци, хемороиди.

• живовляк (plantago major L) - парадонтоза, катари на дихателните пътища, язвена болест, начален стадий на диабет, хипертрофия на простатата, циреи, трудно зарастващи рани.

• жълт канатарион (hypericum perforatum L) - гастрит, язвена болест, пясък в бъбреците и жлъчния мехур, болезнена менструация, бяло течение, нощно напикаване, хемороиди, депресивни състояния, страхова невроза, безсъние.

• здравец (geranium macrorrlizum L) - високо кръвно налягане, сърдечна невроза, безсъние, сърбящи кожни възпаления.

• коприва (urtica dioica L) -анемия, кръвотечение,кървящи рани, общо изтощение, безапетитие, диабет, варикозни язви, разщирени вени, ревматизъм, косопад, продължителна и обилна менструация.

• къпина (rubus fruticosus L) - възпаление на венците, афти, възпаление на дихателните пътища, диария, дизентерия, диабет, бяло течение.

• левурда (allium ursinum L) - високо кръвно налягане, бактериални чревни инфекции, високи стойности на серумния холестерол, при опастност от отравяне с олово.

• маточина (melissa officinalis L) - неврастения , неврози, депресия, мигрена, хипохондрия, безсъние, сърцебиене, сърдечна невроза, гръдна жаба, язвена болест, гастрити колити, ентерити, високи кръвно налягане, смущения в менструалния цикъл, възпаления на венците, циреи, отслабено зрение.

• мащерка (thymus sp.diversa L) възпаление на венците, зъбобол, възпаление на дихателните пътища, стомашо-чревни заболявания,болезнена менструация, ревматични болки, невроза , неврастения.

• подбел (tussilago farfara L) - възпаление на венците, бронхиална астма, бронхити, бронхоекстазии, употита и магарешка кашлица, гастрит, язва на стомаха, колики, диария, жлъчни колики, пиелонефрит, цистит, хемороиди,болезнена менструация.

• риган (origanum vulgarae L) - трахеити, бронхити, бтонхиална астма, стомашна невроза, язва на стомаха, гастрит, метеоризъм, колики, нередовна менструация, раздразнена кожа, безсъние.

• хвойна (juniperus communis L) - бъбречнокаменна болеста, смищения в уриирането, ревматизъм , подгра, хемороиди, кожни обриви, хронично възпаление на черния дроб, рак на стомаха, задух, хронични бронхити, невралгии, неврози.

• черна боровинка (vaccinum myrtillus L) - възпаление на венците, ангини, възпаление на дихателните пътища, високо къвно налягане, стомашно-чревни разстройства, диария, диабет, ревматични заболявания, отслабено зрение.

• шипка (rosa canina L) - диабет, анемия, атеросклероза, кръвоизливи от вътрешни органи, магарешка кашлица, трудно уриниране, пясък в бъбреци и жлъчен мехур,обилна менструация, диария.

 

Гъби

• борова манатарка " Boletus pinophilus L"

• кладница " Pleurotus ostreatus L"

• обикновена манатарка " Boletus edulis L"

• масловка "Suillus luteus L"

• пачи крак " Cantharellus cibarius fr." FR- означява от френски, няма друго име.

• сърнела "Macrolepiota procera L"